Въведение
Г-жа Шилпа Дешмук е специализирала в тъкани и облекло. Тя също е обучен индийски класически Катък танцьор. В момента тя посвещава цялото си време на служене абсолютна Истина, под ръководството на Фондацията за Изследване на Духовната наука (SSRF). Баща й, г-н Дадажи Дешук е висш офицер в IBP петролна компания в Насик, Индия, а майка й, г-жа Шамала Дешук е домакиня и търсач в SSRF. Въпреки че е доста млада, Шилпа (24 години) е прекарала една трета от живота си във вършене духовна практика под ръководство на SSRF. Заради този ангажимент е благословена от Божията и избрана да бъде средство за получаване на Неговото Божествено Знание.
Забележка: За да прочетете извадка от Божественото Знание получено от този търсач, моля последвайте линка в края на статията.
Q: Какви са най-ранните ви спомени за Бога?
A: В детството ми, когато ме беше страх да остана сама вкъщи или имах лош сън, незабавно получавах много силно чувство че Шри Ганеш е с мен. Това чувство не само е било достатъчно силно за да потуши чувството на страх, но то щеше да се задържи докато ситуацията не се нормализира. Не си спомням дори и един случай когато Бог не ми е помогнал да преодолея страха. Това беше по-скоро “приятел в нужда” тип взаимоотношения, тей като аз по никакъв начин не бях търсач по това време.
Q: Как определяте един търсач тогава?
A: В детството ми беше по-скоро, че Бог ме следва където и да отида и каквото и да направя. Той щеше да направи да почуствам присъствието му по време на моя нужда. Търсач от друга страна е този който, независимо от нуждите му, се опитва да търси Бога където и да отива и каквато и да прави.
Q : Как и кога да се превърна в търсач?
A: Не помня точната дата, но мисля, че беше през юли 1997, когато за първи път изкушението да търся Бог беше толкова силно че ме накара да се направя неопоколебимо променящо живота решение – “Искам да достигна Бог в тази живот”.
Това осъзнаване е много яръко в съзнанието ми дори и днес. На 19-ти Май, 1997 Неговото Светейшество д-р Атавле отправи публична среща тази вечер в родния ми град Насик в Махаращра, Индия. Отидох с родителите ми, за да служа на Абсолютната Истина чрез подпомагане в подготовката за срещата. Залата беше препълнена. Ние едва успяхме да намерим място да седнем на последния ред. Въпреки това мястото ми беше такава че можех да получа пряка видимост на Негово Светейшество д-р Атавле. Повече от Неговите думи, това е преживяването което си спомням толкова ясно (По-късно научих че е духовно преживяване). Докато Той се обръщаше на публиката, аз имах чувството че съм свързана с Него чрез някои невидими, нечупливи нишки. Бях толкова впечатлена от Неговото Божествено Съзнание (Чайтаня), че тогава и там реших да започна духовна практика под ръководството на SSRF. Семената на решението ми да се превърна в търсач са били засети на тази среща.
Q: Въпреки това, да бъдеш търсач е едно нещо, а да си напълно отдаден търсач, който се е отказал от удобствата на дома и личния живот, за да остане в ермитаж (Ашрам) е съвсем друго. Колко лесно или по-скоро трудно е решението?
A: Не е въпрос на трудно или лесно решение, тъй като не е наложено. Въпреки това обстоятелствата не бяха благоприятни за решението да бъде лесно. Аз се радвах на пълна подкрепа от майка ми във всичко което съм направилa като търсач. Баща ми обаче беше категоричен, че трябва да си намеря работа или да започна някакъв бизнис. Той искаше да се посветя само на останалата част от времето си за дейноста на SSRF.
Q: Как успяхте да убедите баща си?
A: Баща ми беше против моето посвещаване на пълното време само за духовна практика. Не забравяйте, самият той е търсач и посвещава много от свободното си време за служене на Абсолютната Истина. Така първоначално потърсих неговото разрешение да отсъствам за период от 2 месеца. След това повторих изпълнението още веднъж. След като усети намеренията ми, той се сблъска с мен когато аз отидох за да питам за разрешение за трети път. Това беше времето когато му изясних моето едно и единствено намерение за цял живот – да търся Бог под ръководството на SSRF, ” и че това предполага пълно време търсач.
Q: Ядосан ли ви е все още?
A: Той беше ядосан за известно време, но това нещо отслабна, когато аз започнах да получавам Божествено Знание. Когато той, заедно с майка ми, брат ми и сестра ми дойде и остана в ашрама с мен за една седмица през октомври тази година, останалия гняв изчезна напълно.
Q: Кога започна процеса на получаване Божествено Знание?
A: На 22 януари 2004 година.
Q: Как започна всичко?
A: Един ден след като започнах да пребивавам в ашрама SSRF, на 17 декември 2003 г. да бъдем точни, Неговото Светейшество д-р Атавле ми каза, че индийски класически танц ще бъде моя начин да постигна Бога. Този ден той ме помоли да проведа експерименти с различни пози на тялото (мудри) и да направя неосезаемо четене. Преди да започна с експериментите, всичко което направих беше да се моля от дъното на сърцето ми. Въпреки, че бях чувала за неосезаемите експерименти, аз никога не бях провеждала такъв. Веднага след молитвите, аз започнах да получавам мисли за танци. Информацията, която получих от тези мисли беше освежаващо нова. Най-добрата част от това е, че докато въвеждах тази информация на компютъра, аз се почувствах подмладена и блажена. По-късно през деня, когато разказах за инцидента на Негово Светейшество д-р Атавле, Той каза: “Потока на Божественото Знание е започнал.”
Q: Г-жа Шилпа, първия път е винаги специален и запомнящ, дори и след като новостта престава да съществува. Но то също носи и напрежение да се бъде в състояние да се получава знание. Как се справяте с това?
A: Когато започнах неосезаемото четене на мудрите в индийския класически танц, имаше безпокойство от нов ъгъл. Имаше и натиск да се издигна до равнището на очакванията на H.С Д-р Атавле. За няколко секунди, натискът ме разклати. Въпреки това, след като се молех, аз възвърнах самообладанието си и потока на Божествено Познание започна.
Q : Как беше, след като потокът на Божественото Знание започна?
A: От първия път насам потокът на Божественото Знание е под формата на мисли и видения. Когато се свързвам с Бога, в съзнанието има приятни вълни на духовна емоция (бав). Не само ума, но и цялото ми тяло става лесно. Божествените мислови вълни които хващам също са леки по характер. Това чувство за лекота продължава дълго след приключване на процеса.
Q: Бяхте ли любопитна за самоличността на източника на Знанията?
A: Да. Когато попитах, енергията се идентифицира като “Божество Шива” (една от функциите на Шива в универсума е принципът на Божествения танц). В действителност, докато предавах Божественото Знание за индийския класически танц, бях благословена с визията на Самия Шива на няколко пъти в различни пози на тялото (мудри).
Q: Интересувате ли се от класическия танц?
A: О, да. Учих формата Катак на индийския класически танц в продължение на девет години. Минах шест изпити в Катак, което е еквивалентно на придобиване на висше образование.
Q: Какви средства използвате за запис на информацията която получавате?
A: Каквото и Знание да получа, аз продължавам да го записвам директно на компютъра. Проблемът възниква когато аз нямам достъп до него; тей като потока на знание може да започне по всяко време и навсякъде. Първоначално в много случаи, аз трябваше да се моля и да се призная за виновна пред Бога за молбата да спре предаването на знание, за да не може да се забрави. По-късно се превърна в навик, винаги да нося химикал и бележник.
Q: Предполагам че получаването на Божествено Знание не означава че вашият собствен мисловен процес спира. Ако е така, как правите разлика между вашите собствени и Божествените мисли?
A: В началните стадии когато започнах да получавам тези мисли по всяко време и навсякъде, аз също започнах да се чудя дали те са мои или Божествени. Впоследствие започнах да се моля на Бог да ми помогне да направя разлика между двете. Както винаги, Той има свой собствен начин да ми каже когато то е Божествено Знание. Всеки път, когато мислите са мои главата ми става тежъка, докато когато мислите са Божествени главата ми става не само лека, но аз също се чувствам ентусиазирана.
Q: Потокът на знанието гладко ли е или има някакви пречки?
A: Както казах, потокът на Знание неизменно се свързва с чувство на лекота и ентусиазъм. Просто понякога чувстват тежест в главата, или липса на ентусиазъм, или нежелание да приема знанието. Все пак това е само в началото и интензивността намалява с течение на времето.
Q: Можете ли да ни кажете за най-запомнящо се участие в тази фаза на получаване Божествено Знание?
A: Това беше фазата, когато аз преживявах интензивен духовен дистрес. На 28 април 2005 г., магьосник (мантрик) ме измъчваше проявявено. Търсачите от неосезаемия отдел на SSRF ме лекуваха. Бях потънала в дълбок сън. В съня имах видение на Неговото Светейшество д-р Атавле как седеше до мен и ме лечеше чрез посредничество на цветя. След това в продължение на няколко дни започнах да получавам видения на цветя от различни фини светове и получаване на Божествено Знание за тях. В онези бях нещо като в състояние на вечно Блаженство (Ананд).
Q : Какви са тези цветя от неосезаемия свят? Как изглеждат те? Как миришат?
A: Това са цветя от различни фините светове, принадлежащи към различни Божества. Тези цветя немогат да се видят в този свят. Техният аромат, цвят, външен вид са извън описание. Ще цитирам няколко примера. Веднъж видях оцветено в синьо цвете, което излъчваше бледа синя цветна светлина. В момента, в които имах визията на това цвете, моята духовна емоция към Шри Кришна се събуди и аз изразих благодарност към Него. При друг случай, имах визия на златен Лотус, цвете на богинята Лакшми. Това цвете излъчваше духовна емоция и енергия. Цветът на духовната емоция беше синьо и цветът на енергията беше бял. Не мога да ви кажа нищо повече за тези цветя тей като Знанието за тях все още не е пълно и всичко което е получено досега, е било проверявано от H.С. Д-р Атавле за достоверност.
Q: Значи в продължение на 2 години получавате Божествено Знание?
A: Не съвсем. След около 8 месеца, считано от датата когато за първи път получих Божествено Знание, интензивността на дистреса поради тревожноста от мантрика ми се е увеличи многократно. Това е една от пречките, когато вършим духовна практика, тей като духовете (демони, дяволи, негативни енергии и т.н.) се опитват да ни спрят да напредваме духовно. Ежедневието ми беше станало нетърпимо. Това е, когато Неговото Светейшество д-р Aтавлe ме помоли да спря да получавам Божествено Знание. От тогава, процесът е периодичен.
Q: Почуствахте ли се зле, когато ви казаха това?
A: Не, не въобще.
Q : Г-жа Шилпа защо мислите, че Бог специално ви е избрал, за предаване на Боженствено Знание?
A: Първо поради желанието да уча, и второ заради любопитството за Духовното Знание.
Q : Колко голямо или специално се чувствате поради това?
A : Аз бих казала че съм благословена да реализирам и най-малкото нарастване на егото в себе си веднага след като това се случи. Аз просто се моля на Бог и да изразявам благодарност на Неговото Светейшество д-р Aтавле че ми дава съзнание да усетя навреме за увеличението на егото.
Q : Разкажете ни за трансформацията в себе си след като сте започнали да получавате Божествено Знание?
A : Аз съм същата Шилпа, може би малко по-скромна.
Q : Освен повишено чувство на скромност настъпили ли са някакви други промени в себе си?
A : Да. Концентрацията е по-добра. Умът ми бързо преминава в състояние без мисли и има честа реализация на личностни дефекти. Аз също се чувствам като в непрекъснато служене на Абсолютната Истина Имам чувството че нищо и всичко което правя е служене на Истината.
Q: Получаването на Боженствено Знание е само по себе си духовно преживяване, което би могъло да се нарече “извън този свят”. Бихте ли искали да споделите някои друг интересен опит с нашите читатели?
A: Един ден преди да се стигна на изпит в гимназията се молех: “О, Господи, дай ми преданост, знания и освобождение от привързаността” вместо да търся успех на изпита както обикновено. Аз не разбирах защо говорех тези думи. Тази молитва продължи да се превърща в навик. По-късно научих, че Свами Вивекананда (Светец от Индия) се молел на Бог със същите думи. След като започнах да посещавам седмичните духовни срещи (сатсанг), организирани от SSRF, бавно смисъла на молитвата започна да прониква.
Q: Може ли да ни кажете какви конкретни усилия сте направили за да достигнете до този момент в духовната практика?
A: Наистина, никога не е било така, сякаш бях поставяла много големи цели и да се стремя усилено за постигането им. Въпреки, че бях твърде решена за едно нещо в живота – да практикувам Духовност и само Духовност. Всичко което направих беше да се моля на Бога за успех.