В нашето ежедневие, ние често осъзнаваме необходимостта да се консултираме с някой, когато чувстваме че не сме оборудвани или в състояние за решаване на определен проблем или ситуация.
Например:
- Когато сме болни-ние търсим добър лекар или специалист в дадена област, за да ни помогне да се излекуваме, и следваме неговия/нейния съвет.
- Когато колата ни се развали-ние търсим помощта на автомонтьор, и следваме неговите съвети за това как да се грижим за колата.
- Когато голямо съдебно дело се очертава пред нас-ние търсим съвет от адвокат и го следваме старателно.
Това са няколко примера за това кога търсим съветите на другите. Ние приемаме че не сме експерти в определени области, и сме готови да платим големи суми пари на експерт в тази конкретна област за да ни помогне.
Въпреки това, когато става въпрос за Духовността и нашия духовен растеж, който е основната причина поради която ние се раждаме (отделно от налагането да се премине през съдбата), ние често си мислим, че знаем какво е духовно най-доброто за нас. Липсата на желание за активно слушане, или приемане някакви съвети за това каква духовна практика да вършим, е основната пречка в духовната практика и може да бъде пагубно за духовното ни развитие.
Ето няколко често срещани причини, защо се съпротивляваме да приемем насоки свързани с нашата духовна практика?
Някои от причините са:
- Смятаме че Духовността е дълбоко личностна, и че другите лица не са в състояние да ни водят.
- Ние не знаем със сигурност кой трябва да слушаме.
- Ние просто мислим че знаем какво е най-добро за нас.
За да се преодолеят тези пречки в развитието на способността за слушане, ние трябва да имаме предвид следните съвети:
- Също както във всяка друга област ние се нуждаем от експерт, в нашето духовно пътуване ние също се нуждаем от водач, в противен случай можем да изгубим цял живот вървейки по духовно грешен път. Последствието може да бъде духовна стагнация или дори духовен упадък.
- Ако не сме сигурни кого да слушаме, следейки 6-те основни принципи на духовната практика можем да улесним нашия духовен растеж, докато не получим ръководство в живота ни.
- Духовността е дълбоко личеностна, и всеки от нас трябва да намери своя собствен път и индивидуален начин на осъзнаване на Бог. Въпреки това, ние все още се нуждаем от разбиране на духовните принципи и база за вземане на правилни решения и избори в духовната практика. За да бъдем в състояние да направим това, ние трябва да слушаме другите, които вече са предпирели техния духовен път, който съзнателно или несъзнателно отговаря на шестте основни принципи на духовната практика.
- Ако желанието ни за духовен напредък е силно, истинско и безпристрастно, това само от себе си ще привлече подходящия човек в живота ни, който ще бъде в състояние да ни помогне да прогресираме духовно, без значение къде се намираме. Това е продължение на старата поговорка, че “никой не трябва да се търси учител ; учителят ще се появи, когато ученикът е готов”.