Каква е разликата между Духовнa Емоция (Бхав) и Емоция? В статията ‘Какво е духовна емоция?‘ oбяснихме какво представлява духовната емоция. В тази статия ще ви обясним разликата между нашите обикновени емоции и духовната емоция.

1. Какво представляват емоциите?

Всички от нас изпитват емоции (бхавана) в себе си и в другите. Емоциите са чувствата, свързани с нашия светски живот. Те представляват нагласите на съзнателния ум. Благодарение на нашите емоции ние изпитваме щастие или нещастие и те са свързани с нашия малък ‘аз’. Следователно, в емоционално състояние, ние се идентифицираме дори повече с нашите пет сетива, ума и интелекта. От това следва, че да бъдем силно емоционални ни прави допълнително укрепени в светското ни съществуване и увеличава нашето усещане за собственото ни съществуване. Ето защо да бъдем емоционални по природа ни отвежда толкова далеч от Бога.

BG-Little-i

2. Какво е духовна емоция?

От друга страна, духовната емоция (бхав) е състояние на общение с Бога. Тя е свързана с подсъзнанието (читта). Когато духовната емоция в човек е събудена, през това време той превъзхожда обичайното си състояние на идентификация със светско съществуване. Oсъзнаването на собственото съществуване също намалява. По този начин, в състояние на духовна емоция човек надминава малкия ‘аз’ и се идентифицира с големия ‘Аз’. Духовната емоция ни дава духовен опит на Блаженство (Ананд). Блаженството е състояние надминаващо щастието, но все пак то е отвъд щастието и нещастието.

3. Как да разграничим духовната от светската емоция?

В случай на силно емоционален човек, много пъти емоцията погрешно бива възприемана за духовна емоция, особено когато тя се появява в духовна обстановка. Например, това може да се случи когато едно лице е във вихъра на емоциите си на място за поклонение или когато е в присъствие на духовен учител (Гуру) към когото той може да има психологическа привързаност. Дали това, което човек изпитва, е емоция или духовна емоция може да се потвърди само чрез посредничеството на активно шесто чувство или екстрасензорно възприятие (ЕСВ). Въпреки това, на интелектуално ниво ние можем да проверим до известна степен дали това, което преживяваме, е само емоция или духовно преживяване чрез следните критерии:

  • Намаляване на Егото или ‘аз’-а: В състояние на духовна емоция нашето его значително намалява. Следователно, можем да използваме проявите на нашето его като помощно средство, за да решим дали изживяваме нормална или духовна емоция. Например, може да проверим дали чувстваме его за състоянието на самата духовната емоция, докато преминаваме през преживяването. Въпреки това, ако духовната емоция не се запази, егото може да стане по-голямо на по-късен етап.
  • Намаляване на телесното съзнание: Докато изпитва духовна емоция, човек се идентифицира в различна степен с големия ‘Аз’, като по този начин губи съзнание за тялото до известна степен. Следователно, когато духовната емоция в човек е събудена и се проявява под формата на някоя от осемкратните прояви като сълзи на Блаженство и т.н., той не се чувства съзнателно. Това е така дори когато човек е срамежлив или съдржан и духовната емоция се пробуди в присъствието на много непознати.

    Търсач от SSRF, старши служител в международна банка, си спомнял своя Гуру и изпитвал духовна емоция докато ходел по улицата. Въпреки, че по бузите му започнали да текат сълзи, той не осъзнавал това, до толкова бил загубен в състоянието си на духовна емоция.

  • Изпитване на любов без очаквания: В общи линии духовната емоция е състояние, при което преживяваме Бог в себе си и в другите. Също така, в това състояние нашето себеосъзнаване е малко. Следователно, в това състояние човек изпитва любов без очаквания (прити) за другите.
  • Студени сълзи: Ако проявата на нашата духовна емоция е под формата на сълзи, те са студени. От друга страна, сълзите, произтичащи от обичайната емоция са топли при допир.
  • Тип на плача: Плачът като резултат от емоция, особено от скръб, може да бъде от ридаещ вид. Плачът последван от духовна емоция е от тих вид.
  • Чувство след състоянието: Отново, тъй като духовната емоция е състояние на общение с Бог, дори и след като излизнем от това състояние, изпитваме следи от идентификацията с големия ‘Аз’. Това може да бъде преживяно под формата на намаляване на тесногръдието, по-голяма стабилност, увеличаване на духовната зрялост, по-добро интелектуално убеждение за духовната практика и осъзнаването на Бог и т.н.