Концепция за собственото желание, желанието на другите и Божието желание в духовната практика и растеж

1. Определения

Думата “Ича” на Санскрит означава желание. Съответно:

  • Свеча: “Све” означава мен или моето. Държание в съответствие със свеча състоянието означава, че правим всичко по своето собствено желание.
  • Пареча: “Пар” означава други. Поведение в съответствие с пареча състоянието означава, че правим всичко по желание на друго лице.
  • Исвареча: “Исвар” означава Бог. Поведение в съответствие с исвареча състоянието означава да правим каквото Бог желае.

2 . Концепцията за собственото желание, желанието на другите и Божието желание в духовната практика и растеж

Почти всички от нас се идентифицираме само с нашето тяло (пет сетива), ум и интелект. Това също е известно като нашето его. Въпреки това, духовността ни учи, че нашата истинска същност е душата (атма) или принципът на Бог във всеки от нас. Естеството на душата е вечното Блажество (Ананд), т.е. изключително състояние на щастие, което не зависи от нито един стимул. Най-общо целта на духовната практика е да направи така, че да:

  • Намалим и накрая разтварим нашата идентификация с петте сетива, ума и интелекта и
  • Се идентифицираме с и преживеем душата (принцип на Бога) вътре в нас.

Един от начините да направим това е като преминем от собствената воля към волята на другите и най-накрая до Божията воля като част от нашата духовна практика. Когато правим нещата според нашата собствена воля, това е според нашите пет сетива, ум и интелект. Продължавайки с тези желания, ние само увеличаваме зависимостта ни и идентификацията с нашите пет сетива, ум и интелект.Това прави невъзможно за нас да се идентифицираме и преживеем душата вътре в нас. Това сьстояние на собствената воля е подобно на животно, с малко или никакви грижи за другите. Има една поговорка, която казва че като пренебрегваме нещо, намаляваме влиянието му върху нас. Ние можем да използваме този принцип в нашата духовна практика. Когато слушаме и спазваме желанията на другите, ние автоматично отдаваме по-малко значение и пренебрегваме собствените си желания. Когато ни стане навик да действаме спрямо волята на другите, ние започваме да намаляваме егото си (т.е. разтваряне на нашите пет сетива, ум и интелект). Пример за лице, което е в пареча състояние:

Марк и Елизабет са семейна двойка и в петък вечер и двамата искат да правят различни неща. Елизабет иска да отиде на концерт, а Марк на футболен мач. Марк, който прави духовна практика, е наясно с концепцията за желанието на другите и поради това дава път на желанията на Елизабет. Той се отказва от футболната игра и отива на концерт с нея. С този жест Марк расте духовно, тъй като игнорира собствените си желания, породени от петте сетива, ума и интелекта.

Истинско пареча сьстояние е да се мисли за желанието на другия като за свое собствено. С редовни и нарастващи количества духовна практика заедно с пареча сьстоянието, с времето разтваряме в достатъчна степен идентификацията със собствените пет сетива, ум и интелект. На този етап Гуруто влиза в живота на един човек в проявена форма . Гуруто има достъп до Универсалния Ум и Интелект и действа според желанието на Бог. Ако човек Го слуша и изпълнява указанията Му, човек действа според Божията воля. Когато егото на човек се е разтворило достатъчно (т.е. на нивото на Светец), човек е в състояние да има директен достъп до Универсалния ум и Интелект и след това директно да действа според желанието на Бог. Държане в съответствие с желанието на Бог ни дава опит на Самия Бог.

3. Някои често задавани въпроси относно тази концепция

1. До каква степен трябва да следваме чуждото желание? Да предпожим, че някой иска от нас да направим нещо, което е неправилно – трябва ли все още да следваме желанието на другия или трябва да използваме нашия здрав разум и да кажем не? Отговор: Трябва да се има предвид, че всеки път когато желанието на другия представлява пречка за нашата духовна практика, това не бива да бъде правено и е неправилно. Ако нещо е 50% правилно и 50% грешно, все още можем да следваме желанието на другия. Това е чисто от духовна гледна точка, където целта е да се намали нечие его чрез слушане на друго лице и изпълнение на неговите желания. Това не е от светска гледна точка. Примерът в следващия параграф дава обяснения по този въпрос. 2. Трябва ли да следваме желанията на другите у дома със семейството само или да се опитаме да правим така и с когото и да се срещнем? Отговор: Трябва да правим така когато е възможно, без да създаваме препядствия за нашата духовна практика. Например: Ако някой ни помоли да направим нещо от сорта на ходене на кино всеки ден, защото той искат така, ние трябва да се въздържим в подобни случаи. Това е така, защото не разполагаме с време, за да ходим на кино всеки ден и същевременно да изпьлняваме нашите светски задължения и духовна практика. Но да речем, че наш приятел иска от нас да ходим на кино всяка седмица и въпреки, че чувстваме, че това е загуба на време, можем да отидем поради възможността да бъдем в състояние на изпълняване на волята на другите. 3. Ами ако следваме желанията на другите със съпротива и гняв? Трябва да разберем духовната полза от изпълнението на желанията на другите. Понякога дори и след като разберем на интелектуално ниво, че трябва да бъдем в сьстояние на изпълнение на желанията на другите, в дадена ситуация все още можем да имаме много съпротива и реакции към тях. За да преодолеем резистентноста и реакциите, можем да съставим самовнушение.