Фондацията за изследване на духовната наука (SSRF) определя зависимостта, както е дадено в Диагностичния и статистически наръчник – IV (DSM-IV). Диагностичен и статистически наръчник на психичните разстройства (DSM), публикуван от Американската психиатрична асоциация, е наръчника използван най-често при диагностициране на психичните разстройства в Съединените щати. Получихме копие от определението от Хавайското Министерство на здравеопазването.
Диагностичния и статистически наръчник – IV (DSM-IV) описва зависимостта като неадаптивен модел на употреба на наркотични вещества, което води до клинично значимо увреждане или дистрес, което се проявява по три (или повече) от следните начини, срещащи се по всяко време в същия 12 – месечен период:
- Веществото често се приема в по-големи количества или за по-дълъг период, отколкото е предвидено.
- Постоянно желание или неуспешни усилия за ограничаване или контролирана употреба на наркотични вещества.
- Голяма част от времето, прекарано в дейности, необходими за получаване на веществото (напр. посещаване множество различни лекари или шофиране на дълги разстояния), употребата на веществото (напр. верига за пушене), или да се възстанови от ефектите на веществото.
- Важни социални, професионални или развлекателни дейности са отказaни или намалени поради злоупотребата с наркотични вещества.
- Продължаване със злоупотребата с наркотични вещества, въпреки знанието за имане на постоянни или повтарящи се психологически или физически проблеми, които са причинени или влошени от злоупотреба с веществото.
Толерантността се определя чрез:
- Необходимостта от подчертано повишенo количествo от веществото, за да се постигне желания ефект или интоксикация; или
- Значително намален ефект при продължителна употреба на едно и също количество.
Отказването се проявява чрез:
- Синдромът на характернoтo за отнемане на веществото;
- Предприемане на едно и също (или тясно свързано) вещество за облекчаване или избягване на симптомите на абстиненция.
Важно е да се отбележи, че зависимостта не се ограничава само до традиционните вещества като пиене, пушене и наркотици. Едно лице може да зависи от редица други неща като храна, шоколад, секс, видео игри и хазарт. Във всички зависимости, способността на човек да се стреми към духовен живот е изложена на риск.